"Орелиен" е смятан за връх в творчеството на Арагон и в същото време за един от най-великите любовни романи на изминалото столетие. Действието в тази "парижка хроника" ни пренася в периода между двете световни войни, тъй наречените "луди години". Авторът майсторски пресъздава кипящата интелектуална и светска атмосфера в големия град и възкресява духа на художествения авангард от началото на века. На страниците на романа оживяват Пикасо, Кокто, дадаистите, а в някои от героите разпознаваме черти на Франсис Пикабия, Андре Брьотон и Дрийо Ла Рошел. На фона на ексцентричното и безгрижно общество от това време, Арагон описва моралните и естетически лутания на своя герой. Орелиен, млад рентиер, току-що завърнал се невредим от фронта, води живот, отдаден на удоволствията, в Париж, пазещ все още спомена за "Бел епок". Срещата му с Беренис, омъжена и недотам красива, пълна противоположност на обичайните му увлечения, ще преобърне живота му. Егоистичен и безволев, Орелиен претърпява поражение и в живота, и в любовта. Той загубва своята любима Беренис, загубва и себе си.
В този роман откриваме Арагон поета, "лудо влюбения в Елза", който насища повествованието с дълбок и пестелив лиризъм.