Поетът Иван Бориславов е добре познат на читателите и като преводач на френска поезия, и като изследовател на модерната западна литература и живопис. Независимо от самостоятелното си звучене, настоящата му книга е и своеобразно продължение на книгата му "Поезия и багри", получила широк отзвук сред читателите и критиката. На база на богат документален материал "Светлината, която остава" продължава изследването на един интересен проблем - как художествените търсения на някои от най-значителните западни художници и поети на XX век се докосват и преплитат, за да достигнат нови висоти чрез взаимното си обогатяване. Студиите включват и специално преведени стихове, които съпоставени с поместените репродукции, дават възможност на читателя да получи конкретна представа за паралелните търсения и открития на авангардните поети и художници, представители на различни школи - фовизма, кубизма, орфизма, сюрреализма.

 

Книгата представлява интерес за голям кръг читатели - едни, които се изкушават от находките на модерната живопис и пластика, други, които се интересуват от авангардната поезия, както и всички, които не са безразлични към принципа на взаимното влияние между изкуствата. Тя би имала стимулиращо влияние и върху българските творци - художници и писатели, изкуствоведи, културолози, критици, тъй като е известно, че художникът се учи от художник, духът се вдъхновява от духа.