Разкази и очерци

 

Твореца седеше на престола и размишляваше. Зад Него се простираше безграничната небесна твърд, окъпана във величествена светлина и багри; пред Него като стена се издигаше черната нощ на Пространството. Могъщ, подобен на сурова планина, Той се извишаваше до самия зенит, а божествената Му глава сияеше във висинето като далечно слънце. В нозете Му стояха три гигантски фигури, които почти се губеха пред Него - това бяха архангелите, чиито глави стигаха едва до глезените Му.

 

Творецът престана да размишлява и рече:

 

- Размислих. Вижте!

 

Той вдигна десница и от нея рукна ослепителен огнен поток - милиони огромни слънца, които разкъсаха мрака и пронизвайки Пространството, полетяха към неговите крайни предели, все по-надалеч и по-надалеч, все по-малки и по-мъждиви, докато се превърнаха накрая в диамантени гвоздейни главички, проблясващи под необятния свод на вселената.

 

След един час Големия съвет биде разпуснат.