Владимир Василиевич Карпов, руски писател, публицист и общественик, е роден на 28.07.1922 година в гр. Оренбург. Учи в Ташкентското пехотно училище (1939-1941). Бил е шампион на Узбекистан и републиките от Средна Азия по бокс в средна категория. Репресиран като курсант през април 1941 г. До октомври 1942 г. е в лагер, после по негова молба е изпратен на фронта - озовава се в състава на една от първите наказателни роти. Воюва от 1942 г. на Калининския фронт. За проявената в сраженията храброст, през 1943 г. присъдата му е отменена и става командир на разузнавателен взвод, получава медал "За храброст". Участва в пленяването на 79 вражески "езика", удостоен със званието Герой на Съветския Съюз (04.06.1944) на 21 години. През 1944 г., след лечение от тежко нараняване, става слушател във Висшата Разузнавателна школа към Генералния щаб. В мирно време, след завършването на Военната академия "Фрунзе" (1947) и вечерното отделение на Литературния институт (1954), служи над 10 години в Средна Азия, в Туркестанския военен окръг. Бил е командир на полк и началник-щаб на дивизия, работил е в Генералния щаб. До 1965 г. служи в съветската армия. След оттеглянето си от военна служба, работи като заместник-главен редактор на Госкомпечат на Узбекска ССР. От 1973 г. става заместник-главен редактор на списание "Октябрь". В периода 1983-1986 г. е главен редактор на сп. "Новый Мир". От 1986 до 1991 г. е първи секретар на ръководството на Съюза на писателите на СССР. Като главен редактор на списание "Октомври" спомага за утвърждаването на редица имена в съвременната руска литература. От 1984 до 1989 г. е депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989 г. е избран за народен депутат на РСФСР. В средата на 80-те години посещава България. Почетен гражданин на Ташкент и Смоленск. Награждаван с ордените Ленин, Октомврийска революция, Червено знаме, Отечествена война I степен, Трудово Червено Знаме, 2 ордена Червена Звезда, медали. Лауреат на Държавна награда на Узбекска ССР (1970), награда "Александър Фадеев" (1975), награда на Министерството на отбраната на СССР (1977), Държавна награда на СССР (1986), награда "Валентин Пикул" (2005), награда "Александър Невски" (2007). Кандидат за член на ЦК на КПСС от 1986 г. Водил е телевизионния алманах «Подвиг». Доктор по литература в Стратклайдския университет (Англия), академик на Международната академия по информатизация при ООН, почетен академик на Академията за военни науки на Русия. Литературната му дейност започва през 1945 г. Автор на книгите: "Двадесет и четири часа от живота на разузнавача" (1960); "Командирите побеляват рано" (1965); "Тайна" (разкази, 1966); "Вечният бой" (роман, 1967); "Живели разузнавачи" (1970); "Маршалският жезъл" (роман, 1972); "Войнишка красота" (романи, повести, разкази, 1973); "Да се залови жив! " (роман, 1975); "Извори. Размисли за мъжеството, доблестта и славата" (1977); "Не само с меч" (романи, повести, разкази, 1979); "Възмъжава се не само в бой" (1981); Избрани произведения в 2 тома (1982); "Пълководец" (документална повест за армейския генерал Иван Ефимович Петров, 1984; Държавна награда на СССР за 1986; издадена и в България); Избрани произведения в 3 тома (1990); "Маршал Жуков: неговите съратници и противници в годините на войната и мира" - в три тома: "Маршал Жуков" (1992), "На фронтовете на великата война" (1992) и "В немилост" (1994); "Разстреляните маршали" (1999), "Генералисимус" (книга за Сталин, 2000-2002, т. 1-2); "Генералът от армията Хрульов" (2004); "Заплахата от Изток (Разгромът на Япония)" (2005); "Генералът от армията Черняховски" (роман, 2006); "Маршал Баграмян" (2006); "Големият живот" (2009); "Гибелта и възкресението на разузнавача" (2010). Книгата му "Генералисимус", преиздавана неведнъж в Русия, отразява обективно делата на Сталин и предизвиква поредната вълна от омраза към Й. В. Сталин от страна на глобалисти и русофоби. Владимир Карпов умира на 18.01.2010 г. на 88 годишна възраст. Погребан на Троекуровското гробище в Москва.