Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Снимката е дадена за спомен /на памят/,на Нине Бельковской,Тамбов 1937 г.,подписал се е Горанов,Герой на Съветския Съюз.Нина най-вероятно е жена му,рускиня.Захари Симеонов Захариев е български военачалник,съветски офицер, интербригадист, наричан първостроител на българската съвременна авиация - военна, гражданска, спортна - с големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.Роден е на 4 февруари 1904 г. в село Басарбово.Още като ученик влиза в РМС. Учи в авиационното училище в Божурище. Летец е от 1925 г. През 1931 г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка.Уволнен от армията,преминава в нелегалност и емигрира в СССР. Променя имената си на Волкан Семенович Горанов. Става летец-инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот.Заминава като доброволец-интербригадист за Испания с наново променени имена - Халил Екрем - поради доброто му владеене на турски език. Участва в боевете на Мадридския фронт като пилот на самолет-бомбардировач «Потез-54»,летял е почти всеки ден.След завръщането си в СССР с постановление на Централния изпълнителен комитет (правителството) на СССР от 31 декември 1936 г. на В. С. Горанов е присвоено звание „Герой на Съветския съюз“. След учредяване на съпътстващия знак за особено отличие „Златна звезда“ му е връчен медал № 22, с което става първия чуждестранен гражданин, получил тази висша степен на отличие на СССР.Носител е на орден Ленин.Два мандата е депутат във Върховния съвет на СССР, става началник на Управление "Бойна подготовка" на Гражданския въздушен флот.Участва във Великата отечествена война на СССР като началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. През периода 1941 – 1944 г. в тези авиошколи са подготвени над 20 хил. летци за ВВС и за ГВФ. Измежду неговите възпитаници има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.През 1944 г. Захари Захариев се завръща в България с истинските си имена.Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили.Първата му длъжност е личен пилот на Георги Димитров.Не провежда чистка сред пилотския състав и е против тяхното преследване като "царски офицери и пилоти".Заема постовете заместник-командващ Народните въздушни войски, командващ ВВС,командващ ПВО и ВВС, заместник-министър на народната отбрана, военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР.