Анастас Стоянов Анастасов е български поет, писател, журналист и публицист.

 

Първото си стихотворение ("Ковач"), написва още в прогимназията, а първата си книга ("Първа любов") издава през студентските си години, през 1955 г.

 

В творчеството му може да бъдат открити елементи на романтика и приказност. Според собствените му думи винаги се е придържал към реални събития и реални личности, колкото и да ги е "опоетизирал" и "разкрасявал". Така е в повестта му "Имаше едно момче", в романите му "Конници" и "Хищникът", също и в приказките му за Малчо. Същото се отнася и за поезията му.

 

Както той казва:

 

"Бях верен на времето, в което се родих, живях и творих. И нямам намерение да се ровя в гардероба на старите си творби, за да ги преправям според ръста на новите моди и съдбовни превратности. Пък и искам да си остана верен на майчиния завет: не кръшкай в живота, чедо, помни, че си син на майка Стоянова, а не на майка Бежанова... "

Някои от произведенията му или части от тях са преведени на руски, беларуски, украински, френски, английски и др. езици.

 

По данни от "Речник на българската литература" и други справочни издания за него и творчеството му са писали Борис Делчев, Димитър Канушев, Минко Николов, Ефрем Каранфилов, Пантелей Зарев, Стефан Елефтеров, Иван Цветков, Людмила Григорова, Симеон Хаджикосев, Енчо Мутафов, Иван Милчев, Йордан Василев, Николай Янков, Даря Табакова, Михаил Василев, Благовеста Касабова, Георги Пенчев, Никола Инджов, Тихомир Йорданов, Борис Борисов, Никола Намерански, Юлий Йорданов, Юлия Иванова и изданието "Кой кой е в Монтана". За него споменава и Йордан Радичков, с когото са делили не една ловна раздумка.