Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Генерал-полковник Борис Тодоров е роден на 6 декември 1924 г. в с. Кондофрей, Радомирско. Семейството му се премества в София (1932).Учи в XVI прогимназия „Алеко Константинов“ в квартал „Красна поляна“ и VІІ – ма Софийска мъжка гимназия „Черноризец Храбър“. Член на РМС (1939). Арестуван по ЗЗД през април 1940 г. и интерниран в лагера Кръстополе и Тодоровци в Македония. Освободен през 1943 г.Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Партизанин от Трънския партизански отряд (1944) и Радомирския партизански отряд. Командир на чета.Участва във войната срещу Германия като доброволец във ІІ – ри Гвардейски пехотен полк.През 1945 г. става член на БКП.Служи в Българската армия в продължение на 46 години. След обучение за танкист във Военното училище е разпределен в танковите войски. Командир на рота в Първа танкова бригада (София) и Втори танков полк (Пловдив). Заместник-командир по техническата част във Втори танков полк (Казанлък).Завършва Бронетанкова академия (СССР) през 1956 г. Завършва със Златен медал.Началник на Управление бронетанкова и автотракторна техника на МНО, на Управление военноремонтни бази и заводи.Началник на Главно управление въоръжение и техника и заместник-министър на Народната отбрана (1971 – 1991). Допринася много за техническото изграждане на Българската армия, в която е известен с прозвището „Цар Тодор“. Народен представител в 7, 8 и 9-то народни събрания.Награден със званието „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“ (1984).