Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман "Играта на стъклени перли". Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ.
В писмо от 30-те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов "образователен роман" накрая Хесе извежда своята поука - служенето на Духа не трябва да възпрепятства служенето на Живота.
Романът е въведение в хуманистичната култура и същевременно предупреждение за пагубните увлечения на интелектуализма, книга за сложния и противоречив живот на духа, "мъчително прекрасна творба" по думите на Томас Ман, свидетелство за истински зряло майсторство.