Когато от време на време Тритона се появяваше във Валенсия, къщовната доня Кристина променяше целия режим на хранене в семейството.

 

Тоя човек само риба ядеше. И нейната душа на пестелива стопанка потръпваше при мисълта за невероятните цени, които достигаше рибата в едно експортно пристанище.

 

Животът в този дом, където всичко си течеше мирно и тихо, претърпяваше дълбоки сътресения с идването на доктора. Малко след разсъмване, когато неговите обитатели вкусваха последните трохи от най-сладкия сън, дочувайки в просъница тракането на първите файтони и камбанния звън на първите църковни служби, отекваше грубо блъскане на врати и стълбата заскърцваше под нечии оловни стъпки. Беше Тритона, който изскачаше на улицата, неспособен да издържа повече между четирите стени, щом пукнеше зората. Понесен от течението на утринния живот, той стигаше до пазара и се спираше пред сергиите за цветя, където напливът на жени беше най-голям.

 

Женските очи се насочваха инстинктивно към него, изпълнени с интерес и боязън. Някои жени се изчервяваха, щом отминеха, представяйки си мимо волята каква щеше да бъде прегръдката на тоя грозен и вълнуващ исполин.

- Може да сплеска бълха върху бицепсите си - казваха моряците от неговото село, като хвалеха твърдостта на мишците му.