Алтернативите на успеха

Животът на книгите е безкрайно интересна история. Съдбите им са многообразни като човешките. И по същия начин - непредвидими. Има обаче творби, чиято съдба е предопределена. Такава творба е "Живот във висшето общество". Подобно твърдение не би трябвало да звучи фаталистично, тъй като "орисаните" й дадености са колкото отрицателни, толкова и положителни.

 

Шансовете, с които разполага настоящият роман на Джон Брейн, са обусловени от неговата същност. Той е роман - продължение и подновява разказа за историята, която осигури най-големия успех на автора си. Следователно това е книга, която е написана, за да бъде четена с интерес, да бъде търсена и предпочитана. Писателите рядко пишат продължение на неуспешните си творби. За подобна цел те избират ако не най-доброто, то поне най-популярното, което са създали. При Джон Брейн високото постижение и успехът сред читателите съвпадат (като че ли не само за първи, но и за последен път) в дебютния му роман "Път към висшето общество". Тази творба излиза през 1957 година, за да го изведе незабавно на гребена на литературната вълна, където три години по-рано са намерили своето място Джон Уейн, Кингсли Ей мис и Айрис Мърдок. Успехът е главозамайващ, следващата година романът е екранизиран, като за продукцията са ангажирани първокласни творци (режисьор на филма е тогава младият, но многообещаващ Джак Клейтън, а Симона Синьоре спечелва за ролята на Алис "Златната палма" на XII кинофестивал в Кан и академичните награди на САЩ, Англия и Франция).

 

Следващият роман на Брейн, макар и нелишен от успех, не потвърждава сериозните претенции на вече извоюваното от автора име. А в същото време, от 1959 до 1961 година, пред публиката се появяват етапни произведения, като "Събота вечер, неделя сутрин" и "Самотният бегач на дълги разстояния" на Алън Силитоу и "Начин да се обичаме" на Стан Бърстоу; след големия "пробив" на Джон Осборн с "Обърни се с гняв назад" представят пиесите си Арнълд Уескър и Шийла Дилейни... Онова явление, което остана в литературната история с изразителното и ефектно наименование "сърдити млади хора", беше интензивна дебютна вълна, едно щедро изобилие на нови таланти и забележителни творби. Такава литературна обстановка не дава големи възможности за задържане на веднъж извоюваните позиции. И тогава на Джон Брейн, като най-логична възможност за съхранявано на "мястото на върха" (не е лишен от ирония фактът, че то е спечелено чрез роман, който носи симптоматично сходно заглавие)[1], се явява идеята за продължение на нашумялото произведение. Авторът дори запазва почти същото заглавие с помощта ни един удачен паралелизъм. В 1962 година се появява "Живот във висшето общество". В 1965 год. по него се снима филм, на този път второстепенен в много отношения. Новата книги очевидно е трябвало осезателно да напомня за предшествуващата. Така читателският интерес е предварително осигурен. Остава открит единствено въпросът за алтернативите на успеха.