Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    247
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Цветан Стоянов, Александър Хрусанов
  8. Художник
    Мари-Терез П. Господинова
  9. Категория
    Чужда проза
  10. Дебелина (мм)
    10
 
Алтернативите на успеха
Животът на книгите е безкрайно интересна история. Съдбите им са многообразни като човешките. И по същия начин - непредвидими. Има обаче творби, чиято съдба е предопределена. Такава творба е "Живот във висшето общество". Подобно твърдение не би трябвало да звучи фаталистично, тъй като "орисаните" й дадености са колкото отрицателни, толкова и положителни.
 
Шансовете, с които разполага настоящият роман на Джон Брейн, са обусловени от неговата същност. Той е роман - продължение и подновява разказа за историята, която осигури най-големия успех на автора си. Следователно това е книга, която е написана, за да бъде четена с интерес, да бъде търсена и предпочитана. Писателите рядко пишат продължение на неуспешните си творби. За подобна цел те избират ако не най-доброто, то поне най-популярното, което са създали. При Джон Брейн високото постижение и успехът сред читателите съвпадат (като че ли не само за първи, но и за последен път) в дебютния му роман "Път към висшето общество". Тази творба излиза през 1957 година, за да го изведе незабавно на гребена на литературната вълна, където три години по-рано са намерили своето място Джон Уейн, Кингсли Ей мис и Айрис Мърдок. Успехът е главозамайващ, следващата година романът е екранизиран, като за продукцията са ангажирани първокласни творци (режисьор на филма е тогава младият, но многообещаващ Джак Клейтън, а Симона Синьоре спечелва за ролята на Алис "Златната палма" на XII кинофестивал в Кан и академичните награди на САЩ, Англия и Франция).
 
Следващият роман на Брейн, макар и нелишен от успех, не потвърждава сериозните претенции на вече извоюваното от автора име. А в същото време, от 1959 до 1961 година, пред публиката се появяват етапни произведения, като "Събота вечер, неделя сутрин" и "Самотният бегач на дълги разстояния" на Алън Силитоу и "Начин да се обичаме" на Стан Бърстоу; след големия "пробив" на Джон Осборн с "Обърни се с гняв назад" представят пиесите си Арнълд Уескър и Шийла Дилейни... Онова явление, което остана в литературната история с изразителното и ефектно наименование "сърдити млади хора", беше интензивна дебютна вълна, едно щедро изобилие на нови таланти и забележителни творби. Такава литературна обстановка не дава големи възможности за задържане на веднъж извоюваните позиции. И тогава на Джон Брейн, като най-логична възможност за съхранявано на "мястото на върха" (не е лишен от ирония фактът, че то е спечелено чрез роман, който носи симптоматично сходно заглавие)[1], се явява идеята за продължение на нашумялото произведение. Авторът дори запазва почти същото заглавие с помощта ни един удачен паралелизъм. В 1962 година се появява "Живот във висшето общество". В 1965 год. по него се снима филм, на този път второстепенен в много отношения. Новата книги очевидно е трябвало осезателно да напомня за предшествуващата. Така читателският интерес е предварително осигурен. Остава открит единствено въпросът за алтернативите на успеха.