Роман за Илинден

Върховните мигове от новата българска национална история - Априлската епопея през пролетта на 1876, Илинденско-Преображенското въстание, Септемврийското въстание и социалистическата революция на Девети септември - са непосредствено свързани, към тях някъде водят всички следи на върховите постижения в българския роман, в нашето голямо прозаическо изкуство. Достатъчно е да тръгнем заедно по най-високия му гребен, за да се уверим: "Под игото", "Записки по българските въстания", "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Иван Кондарев", "Тютюн".

 

Така е и до днес, до съвременната българска литература, която продължава да черпи вдъхновение от най-големите народни движения в нашата история, да ги осмисля от нова гледна точка. И както бе и с повестта на Генчо Стоев "Цената на златото" - през шестдесетте години - дори да се добира до нови художествени внушения и обобщения за тези събития.

 

Един от романите на изминалото десетилетие, който привлече вниманието на широкия кръг читатели и критиката и сега излиза в своето трето издание, бе романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". Той се отличава със своята парлива актуалност във връзка с опитите за фалшифициране на фактите от историческото минало на нашия народ, на националноосвободителното движение на българите от Македония в края на миналия и началото на сегашния век, с недвусмислената си и страстна позиция спрямо посегателствата към нашето историческо наследство.