Някои племена по Горен Нил не са имали царе в обикновения смисъл на думата. Единствено признавали за царе Господарите на дъжда (Мата коду), на тях приписвали способността да предизвикват дъжд в подходящо време. Когато започвал дъждовният сезон всяко семейство му давало по една крава, за да накара благодатната небесна влага да закапе по изсъхналите пасбища. Изобщо, царски живот. Но да не му завиждаме. Ако Мата коду не успеел, съплеменниците му разпаряли корема, защото вярвали, че там крие бурите.