Ъптон Синклер

 

Пред мен е пълният български превод на "Петрол". Завърших четенето на обемистия ръкопис и сега паметта ми ме връща назад, много назад - в годините на юношеството ми, когато за първи път тая книга попадна в ръцете ми. Тогава не знаех, че романът е жестоко съкратен, не познавах задоволително и автора му, още по-малко можех да предполагам, че той - Ъптон Синклер - ще измине толкова сложен и противоречив жизнен и творчески път. Не бих могъл да кажа, че Бъни, героят на романа, стана мой любимец или че е оставил изобщо дълбоки следи в съзнанието ми. Но това е вече въпрос на лични предпочитания и той едва ли би следвало да бъде обсъждан тук. Важно е друго: "Петрол" все пак беше една от книгите, които допринесоха не малко за формиране мирогледа на моето поколение. Защото тя преди всичко разказваше истината за другата Америка, смъкваше й булото на обетована земя, на страна на неограничените възможности, разкриваше действителния й лик. Показваше ясно и недвусмислено жестоката борба между потиснати и потисници, борбата на живот и смърт между работническата класа и капиталистите. Книги като "Петрол" разсейваха романтическите ни илюзии, натрупани от филмите и от приключенските романи. Оная Америка на храбрите преселници, тръгнали да завладяват дивия Запад, на вестникарчетата, станали крале на стоманата и на красивите продавачки в магазините, които намират своя приказен принц в лицето на някой млад петролен наследник, се оказваше само една легенда. Легенда, изковава, за да прикрие нищетата на милиони човешки съществувания, продажничеството и подлостта на властвуващите, гаврите със свещените граждански институции.