Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.Използва псевдоними като Анин, Беш чинар, Д. Угринов, Е. Маркулев, карабурун, Кирил, Митре Ристовичин, Христо Генин, Цв. Ангелов,Бугарин и Охридчанин.Евтим Спространов е роден на 15 януари 1868 година в град Охрид, тогава в Османската империя.Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 година. Завършва основното си образование в родния си град, а след това – Солунската българска мъжка гимназия. През учебната 1888 – 1889 година е учител в трикласното училище в Крушево, след което учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет. Поради здравословни причини се завръща от Русия и се установява в София през 1891 година, където е учител в Софийската държавна гимназия (1891 – 1894) и служител в Министерството на народното просвещение. Като секретар на професор Иван Шишманов, Евтим Спространов подпомага редактирането на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“.През 1892 година Евтим Спространов участва в основаването на Младата македонска книжовна дружина и е сътрудник на нейния печатен орган – списание „Лоза“.[4] Заедно със своите съмишленици – Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, известни и като лозарите, напразно предлага да се реформира книжовната норма на българския език и да се разшири словният му обхват чрез по-пълноценното представяне на западнобългарските диалекти. Председателства Софийското македонско дружество, а в 1895 година на Първия македонски конгрес в София Евтим Спространов е избран за член на ръководството на Македонския комитет, по-късно наречен Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Разразилите се през следващите години вътрешни борби във ВМОК и противоречията с ВМОРО разочароват Спространов и той временно се отдръпва от активна революционна дейност.През 1903 година Евтим Спространов е сред учредителите на Върховната емиграционна комисия в София, която в сътрудничество със Задграничното представителство на ВМОРО събира помощи и средства за пострадалото население в Македония и Одринско. През 1904 година Спространов се завръща в Македония като директор на българското девическо училище в Битоля, но е изгонен от турските власти. След като успява да се срещне с главния османски инспектор на вилаетите в Македония и Одринско Хилми паша Спространов получава разрешение да остане в Македония като инспектор на българските училища в Солунския санджак (1904). На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година Спространов е един от съидейниците на Даме Груев и е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО.През лятото на 1906 година Спространов е принуден да напусне Солун и се установява в София, където работи като подначалник в Министерството на народното просвещение. По това време той поддържа контакт с редица дейци на ВМОРО – Христо Матов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Аргир Манасиев и други, автор е на много статии в печата по революционното и просветно дело на българите в Македония и Одринско.Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Роден е като Наум (Нуне) Иванов Мушевски през 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Руменов е 12-и син на Иван (Йован) Мушевски и Румена Мушевска, сестра на Стоян и Константин Везенкови, от която и идва фамилното име Руменов. Завършва Класическата гимназия в София в 1886 година. Завършва Духовната семинария в Киев в 1890 година и започва да учи медицина в Московския университет. В Москва възприема народнически идеи, членува в известния кръжок „Ляпинка“,арестуван е за революционна дейност и заточен в Иркутск. Освободен е в 1896 година, благодарение на застъпничеството на негови професори в университета и близки,и полага изпитите по медицина на Новорусийския университет в Одеса и се връща в България.Княжеството вече е възприело политика на изпращане на лекари в Македония като противодействие на чуждите пропаганди. В 1897 година Руменов полага държавен изпит в София, а на следната 1898 година, подпомогнат от Екзархията, и в Цариград и получава правото да практикува свободно лекарска практика в пределите на османската държава. Командирован е от Министерство на войната в Скопие, където е лекар в девическото и педагогическото училище от 1898 до 1900 година. В тях той преподава и популярна медицина. Руменов полага усилия за поддържане на сградите на училищата и на хигиената в тях. Удвоява разходите за храна в пансионите, тъй като констатира много случаи на анемия сред учениците.Същевременно Руменов е член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО. Заподозрян е от турската власт заради революционната си дейност и емигрира в София, където постъпва на служба в Българската армия като военен лекар.Руменов продължава да участва в дейността на Вътрешната организация и поддържа връзки с Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров и други нейни лидери, като участва в подготовката на въстание.През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.Напуска Скопие на 1 май 1900 година и на негово място като лекар е назначен Никола Герасимов.През 1903 година, според журналиста Борис Николов, Владимир Руменов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО заедно със Спас Мартинов. На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.По време на Илинденско-Преображенското въстание Владимир Руменов завежда пункта на ВМОРО в Гюешево.След Младотурската революция се завръща в Османската империя и участва активно в дейността на създадената българска партия Съюз на българските конституционни клубове. На Учредителния конгрес на организацията (7 – 13 септември 1908 г.) е избран за подпредседател на Централното ѝ бюро, а на Втория конгрес (20 – 26 август 1909 г.) за член на Централното бюро.По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) е военен лекар, санитарен полковник, в Българската армия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „Свети Александър“ IV и III степен.В 1920 година минава в запаса с чин генерал.През 1920 година учреждава тайната организация Македонска дружба и става неин ръководител. Негови заместници са Евтим Спространов и Христо Михайлов.След това участва в дейността на македонските братства в България и се установява трайно в Стара Загора. Участва и в създаването на Медицинския факултет. Председател е на Върховния медицински съвет. Главен лекар на диспансера при Софийското дружество за борба с туберкулозата.Избран е за народен представител в XXI ОНС. Член-учредител е на Македонския научен институт.През 1925 година Руменов е ранен в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.Избран е отново на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия.На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.Умира в София през 1939 година.Автор е на „Туберкулозата в България и борбата с нея“ (1922), „Основи на физическото възпитание на младежта“ (1926), „Работническите диспансери“ (1927), „Борба против туберкулозата у децата“ (1937).