Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само "Генджи-моногатари" и "Записки под възглавката", това пак щеше да бъде "златен век" на японската литература.

 

"Записки под възглавката" е уникална енциклопедия на онова време. "Писах за интересните неща в живота, за хубавите хора, които съм срещала; в записките ми има и много стихове; разказвала съм и за дърветата, за птиците, за насекомите..." - обяснява самата Сей Шонагон и трябва да признаем, че нищо не е убягнало от наблюдателното й око.

 

"Записки под възглавката" (началото на XI в.) поставя началото на един много специфичен жанр в японската литература - "дзуйхицу", което в буквален превод означава "следвайки четката". Това великолепно произведение е съставено от самостойни разнородни глави (яп, "дан"), свързани произволно, в духа на "дзуйхицу". Но както и да подредим епизодите, това няма да наруши целостта и дълбочината на произведението.