Роман за Жан Пол Марат.
- Срамота е, госпожо Хопкинс, това наистина е нечуван позор! Такова младо момиче да кисне до среднощ при французкия лекар! Върти се около него и зяпа как той върши своите дяволски опити. И майката търпи това.
- Ама и самата Сеймър не пада по-долу! Спомняте ли си, госпожице Евънс, художника, който живееше при нея? Оня висок сух мъж, който рисуваше крадците на позорния стълб и окаяните жени в поправителния дом? Той нарисува и майката на Лизи над коритото. Не сте видели картината? Тогава сте пропуснали нещо интересно! Чорапите й смъкнати, косата паднала върху лицето, а иначе тя се докарва....