В картините на френския живописец от 18 век Антоан Вато зад лекотата на сюжетите и безгрижието на елегантните персонажи и галантните празници винаги се усеща тъгата на художника, съзнаващ неустойчивостта и обречеността на обкръжаващата го действителност.

 

В талантливата, нетрадиционно написана книга на Михаил Герман разказът за съдбата и изкуството на художника Антоан Вато, изграден въз основа на мемоаристика и други малко известни документи и материали, дава широка картина на обществения и културен живот на Франция от "епохата на Вато".

 

Великото в творенията на големите майстори е това, че те ни настройват към разумни беседи, към сериозни и задушевни разговори; те пораждат в нашето въображение низ от мимолетни образи, подобни на гирлянди, които непрекъснато се разединяват и съединяват; унасят ни в сладки копнежи, будят смътно и леко любопитство, подтикващо ни да се интересуваме от всичко, без да изчерпват нищо докрай; те възкресяват скъпи спомени, помагат ни да забравяме дребните грижи и с трепет да надничаме в собствената си душа.

 

Анатол Франс