Лично предаване!Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.На снимката,най-вляво е ген.Кирил Кирилов,на преден план в центъра е ген.Захари Захариев.Захари Симеонов Захариев е български военачалник,съветски офицер, интербригадист, наричан първостроител на българската съвременна авиация - военна, гражданска,спортна - с големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.Роден е на 4 февруари 1904 г. в село Басарбово.Още като ученик влиза в РМС. Учи в авиационното училище в Божурище. Летец е от 1925 г. През 1931 г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен от армията, преминава в нелегалност и емигрира в СССР. Променя имената си на Волкан Семенович Горанов. Става летец-инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот.Заминава като доброволец-интербригадист за Испания с наново променени имена - Халил Екрем - поради доброто му владеене на турски език. Участва в боевете на Мадридския фронт като пилот на самолет-бомбардировач «Потез-54»,летял е почти всеки ден.След завръщането си в СССР с постановление на Централния изпълнителен комитет (правителството) на СССР от 31 декември 1936 г. на В. С. Горанов е присвоено звание „Герой на Съветския съюз“. След учредяване на съпътстващия знак за особено отличие „Златна звезда“ му е връчен медал № 22, с което става първия чуждестранен гражданин, получил тази висша степен на отличие на СССР.Носител е на орден Ленин,на снимката,/трети тип 1936-1943/.Два мандата е депутат във Върховния съвет на СССР, става началник на Управление "Бойна подготовка" на Гражданския въздушен флот.Участва във Великата отечествена война на СССР като началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. През периода 1941 – 1944 г. в тези авиошколи са подготвени над 20 хил. летци за ВВС и за ГВФ. Измежду неговите възпитаници има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.През 1944 г. Захари Захариев се завръща в България с истинските си имена. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Заема постовете заместник-командващ Народните въздушни войски, командващ ВВС, командващ ПВО и ВВС, заместник-министър на народната отбрана, военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР.Снимката е дадена за спомен/Кирилу на памят/,датирана 1942 г.,от ген.Захариев,на ген.Кирил Кирилов,който като него е българин,емигрирал в СССР и е инструктор-летец в Тамбовското авиационно училище,подписал се е като Горанов.Кирил Александров Кирилов е български и съветски офицер, полковник от Съветската армия и генерал-лейтенант от българската народна армия.Роден е на 30 ноември 1910 г. в град София. От 1922 до 1927 г. учи в гимназията в Садово. През 1928 г. става член на РМС, а от 1945 г. и на БКП. Завършва Школа за запасни офицери (1927 – 1928). От 1928 до 1929 г. учи в Авиоационното училище в Божурище. В периода 1937 – 1944 г. е член на ВКП (б). През 1931 г. е уволнен от Въздушните войски. През 1932 г. емигрира в СССР, където постъпва в Червената армия. Там е инструктор-летец в авиационното училище в Тамбов. Участва в Испанската гражданска война като летец-изтребител. От 1937 до 1940 г. е командир на отряд, а впоследствие на ескадрила в Тамбов. По време на Втората световна война се сражава на страната на СССР и е командир на изтребителна ескадрила.През 1945 г. се завръща в България, където е назначен за командир на втора щурмова дивизия, преименувания втори армейски въздушен полк.Командир е на дивизията от 16 януари 1945 до 31 март 1949 г.След това е командир на изтребителната щурмова дивизия до 16 януари 1950 г. Между 1954 и 1956 г. командва Военновъздушните сили.Завършва Военновъздушната академия в Монино през 1951 г.От 1 май 1951 г. е началник-щаб. От януари 1952 до май 1952 г. е заместник-командир по строевата част на ВВС. В периода юни 1952-март 1954 г. е заместник-командир на ВВС по отбраната на въздушните граници на България.От март 1954 г. е командващ Военновъздушните сили. От 1956 г. е заместник командващ ПВО и ВВС. Между 1956 и 1959 г. е генерален директор на Управление въздушен транспорт „ТАБСО“. От 15 октомври 1976 г. е заслужил летец на Народна република България.