Абстрактната картина изобразява мъж, който гледа към водата и гората в тъмнината на нощта. Основната фигура е едва видима, само очертанията показват човешка фигура. Начертан е с полупрозрачни щрихи, което създава впечатлението, че човекът се слива с околното пространство.

Пред него се простира водна повърхност, която отразява светлина от мистериозен източник и луната, но отраженията са изкривени, като треперещи вълни, или натрошени на фрагменти. Водата е изобразена в ярки, богати сини, тюркоазени и лилави нюанси, които контрастират с наситени черни и тъмносини зони. Тези цветове предават едновременно спокойствие и дълбочина, но в същото време скрита заплаха, дебнеща в тъмнината.

Гората на заден план е тъмна маса, съставена от кръстосани черни и тъмнозелени щрихи. Дърветата тук сякаш се сливат едно с друго, образувайки непроницаема стена. Отделни детайли от гората са едва забележими, изобразени като абстрактни форми и силуети, добавяйки усещане за мистерия и скритата сила на природата.

Тъмното нощно небе, което рамкира картината, е изпълнено с живи проблясъци на червено, оранжево и лилаво, които добавят драма и напрежение към цялостната сцена. Тези ярки цветове сякаш избликват от черното платно, създавайки усещане за напрежение и движение. В същото време те символизират вътрешния свят на човек, неговите емоции и преживявания, контрастиращи с външния мрак и студената тишина на заобикалящата гора и вода.

Цялостният ефект на картината е баланс между тъмнина и яркост, където преобладаващият черен цвят подчертава непознатата и скрита опасност на нощната гора, а ярките цветни проблясъци отразяват вътрешното състояние на човека - неговите страхове, надежди и объркване.