Ашби Хол

 

Юли 1521 година

 

- Няма начин - каза безнадеждно лорд Морган. - Просто няма начин да осигуря зестра за осем дъщери. И какво ли би им донесло бъдещето при тези обстоятелства? Изглежда, Господ е проклел дните, в които моите скъпи сладурчета са видели бял свят. - Раменете му се смъкнаха отчаяно надолу.

 

- О, любов моя, не говори така - възрази жена му и като хвана ръцете му, го загледа със сиво-сините си очи, пълни със сълзи. - За всичко съм виновна аз, Роберт! Ако Гавин се беше родил пръв, а не последен, нямаше да имаме този проблем. И въпреки това, аз не се отказвам от нашите момичета. Сигурно ще намерим начин да осигурим зестра на една от тях, а после тя може да помогне на сестрите си да намерят съпрузи. Може и да сме бедни, но дъщерите ни са красиви. Аз знам, че това има значение за мъжете.

 

Роберт Морган въздъхна горчиво. После прегърна жена си. Как би могъл да й обясни, че би било чудо, ако можеха да съберат толкова, че да осигурят зестра на най-голямата си дъщеря. И че дори и да успее да събере нещо, то няма да бъде достатъчно, за да привлече за съпруг някой известен благородник. Повечето от тях се женеха в собствените си обкръжения за богати жени от благороден произход. Ех, ако някоя от дъщерите му би могла да влезе успешно в кралския двор, само тогава би могла да помогне на сестрите си да си намерят съпрузи. Дали богатите благородници можеха да бъдат така запленени от красотата на дъщерите му, че да не обърнат внимание на липсата на зестра? Как би могъл да обясни всичко това на сладката си женичка? Как би могъл да й каже, че само благодарение на бедността и отдалечеността на имението им техните прекрасни дъщери все още са благословено невинни в помислите си? Ако не беше така, те отдавна щяха да бъдат изкушени от доста по-ниско седящите в обществото.

 

Скъпата му Розмари не разбираше от тези неща. Тя бе дъщеря на земевладелец, родена и отгледана на село. През целия си живот не бе пътувала по-далеч от близкия град Херфорд. Тя беше добра съпруга, добра майка, добра домакиня, добра жена. Единственият й недостатък бе изобилието от дъщери, които бе народила. Но през шестнадесетте години, докато му беше съпруга, на нея не беше й се случвало да загуби дете и освен това не спираше опитите си да го дари с наследник. Пък и никога не се сърдеше без причина... Лорд Морган считаше, че бракът му е щастлив.