"НЕЩО НЕ Е НАРЕД..."

 

Тригодишното момиченце - наскоро късо подстригано, но вече с гъсти черни къдрици - седеше на високо столче по време на празничния обед и се мъчеше да се държи прилично. Големите бяха увлечени в яденето и в разговорите си, а момиченцето скучаеше.

 

Една възрастна роднина, пристигнала от село, протегна ръка през масата, бодна свилицата люта чушка от туршията и струйка лютив сок внезапно пръсна в окото на детето.

 

Екна вик, изпълнен не с болка, а с ярост, която стъписа всички. Момиченцето скочи отстола и застана неподвижно. Проточеният вик се повтори.

 

Уплашената виновничка за белята скочи, хвана детето за ръката, с която то триеше окотоси, дръпна малката до себе си и веднага я пусна, като изохка и затръска едрата си селяшка ръка - по дланта и пръстите й бе плъзнало едро червено петно от изгаряне... Лицето на женатаизразяваше ужас.

- Боже мили - завайка се тя - какво е това? ! Ръката на това дете е като нажежено желязо!

 

Гостенката се завтече в кухнята и подложи ръката си под струята студена вода.

 

Никой в стаята на помръдна. Изведнъж на всички стана горещо.

 

А момиченцето повече не издаде звук - полека-лека се успокои и само търкаше с юмруче окото си, от което със солени сълзи се изля и болката...

 

Майката се опомни първа, внимателно хвана дъщеричката си за влажната студена китка, поиска да види окото и си отдъхна, като не забеляза нищо опасно.

- Хайде да измием оченцето - тя поведе детето към банята.

- Ама че задушно! - каза бащата и отвори прозореца.

 

Възрастната роднина се върна от кухнята; и като показа на всички почервенялата си длан, поклати глава:

-Или съм луда, или това дете нещо не е в ред...

-Внимавайте с Иванка - честичко казваше тя на родителите на момиченцето, което един ден щеше да

стане моя жена.