Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1982 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    278
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Огняна Иванова
  8. Художник
    Ясен Васев
  9. Поредици и библиотеки
    Фантастика
  10. Категория
    Фантастика и фентъзи
  11. Дебелина (мм)
    16
 
Известният английски фантаст Джон Уиндам (1903 - 1969) е автор на десет романа и девет сборника с разкази. Сменил множество професии и занимания - работил като фермер и рекламен агент, учил право и търговия; участвувал във Втората световна война, той придобива жизнен опит, който му позволява да се заеме оправдано с литературно творчество. Първоначално вниманието му се насочва към разказа и детективския роман, но по-късно бива привлечен изключително от научната фантастика.
 
"Какавидите" е петият поред роман на Джон Уиндам. Както и в цялостното му творчество, така и тук механизмът на въздействие върху читателите зависи не само от богатството на въображението, но и от способността му на талантлив разказвач, който не смята научно-фантастичната литература за по-ниска по качество, нито за допингово развлекателно четиво. За сериозното отношение на Уиндам към проблемите на съвременността можем да съдим по факта, че писателят непрекъснато я описва иносказателно - независимо в кое време, на какво място и с какви герои се развива действието. Просто научната фантастика е оръжието, с което той е преценил, че най-добре може да защити позицията на хуманизма, почтеността и разума. Несъмнено, героите на тази книга - децата мутанти - са какавиди, намиращи се в един все още незавършен стадий на развитие, с недоизградена морална система от ценности в страшния свят, останал след почти пълното унищожаване на човечеството, но авторът уверено ни внушава, че и от тези какавиди ще се излюпят пеперуди - съвършени и красиви.
 
Когато чете този роман, съвременникът може да се замисли по много въпроси - от защитата на околната среда до защитата на самия човек като част от нея: от въпросите на властта и насилието до въпросите за преследването на хора, които без да са вредни за дадено общество или дори когато определено носят положителни качества, са унищожавани само защото представите и идеите им се различават от общоприетите закостенели или антихуманни норми. И все пак преобладаващото чувство, което обхваща читателя, е ужасът. Романът сякаш прилича донякъде на познатите приказки и истории с триглави лами и многокраки чудовища, но тук обстановката изобщо не е плод на магия, случайност или грешка на природата. Приказката за какавидите е страшна, защото ни изглежда истинска и на крачка от нас - една съвременна война може да направи от Земята ад, подобен на този, описан от Уиндам: пустош, уродливост, безпросветност и треперлива като свещица надежда, че няколкото случайно запазени семена на човечността и прогреса отново ще покълнат. Всъщност именно това противопоставя авторът на разрухата - своята силна вяра в неунищожимостта на човечеството. Иначе, както твърди съветският зоолог Игор Акимушкин, светът ни ще бъде населен от паяци - те са били първите живи същества, излезли на сушата, те ще останат и единствените обитатели на нашата планета след евентуална разрушителна война. Това вече го казва не литературата, а науката.
 
"След последната атомна война Земята беше мъртва. Нищо не растеше, нищо не живееше. Последният човек седеше сам в една стая. На вратата се почука..." Този разказ е цитиран от критиците като най-късият в научнофантастичната литература. И ако махнем последното изречение, в което може да се крие загадка, черен хумор или кой знае какво, остава почти телеграфно описание на ужаса. Ето, такава е задачата на прогресивния писател - да предупреждава човечеството, когато вижда ясно пред очите си страшната, горчива и несправедлива картина: "И слънцето бавно залязва на изток..." Предупреждение, на което е посветил много от творбите си и Джон Уиндам.
 
О. И.