Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Три подписа на Тодор Иванчов,единия като директор,другите два като учител.Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България между 13 октомври 1899 г. и 25 януари 1901 година.Иванчов е народен представител в III велико народно събрание (1886 – 1887 г.) и в V (1887 – 1889 г.) и X (1899 – 1900 г.) Обикновено народно събрание.Роден в Търново, Тодор Иванчов завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България като учител в Дряново (1878 – 1879), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880 – 1883), а след това – директор на Статистическото бюро в София.Диплома е на Никола Стефанов Попов,роден през 1865?/1868? година в Стара Загора,първият български график с академично образование. Специализира жанра гравюра върху метал /офорт/ и със своите отпечатъци-рисунки печели престижни награди в Прага.По-късно от авторитетно жури в Париж получава наградата “Академическите палми”, желана от всеки художник по света.Отказва изгодно предложение в чужбина,и се завръща в България с надеждата да започне работа в Държавната печатница,да прави банкноти и всякакви други нейни високохудожествени продукти.Възрожденски дух!Само че не образование и възможности решават,за жалост,когато кандидатства за работа в нашата държавна печатница,завистливи и неспособни хорица му заявяват,като така се е изучил, да отиде да работи там, където са го учили.След години отново получава предложение от Виенската държавна печатница,не са го забравили,отказва,патриот!Във Виена така и не могат да разберат,защо българите печатат парите си там,при положение,че имат Никола Попов.Остава в България,става учител последователно в Пловдив и в София.Допускат го до първото Пловдивско изложение, където излага свои творби редом с най-големите тогава Мърквичка, Вешин, Обербауер, Антон Митов; успява да направи самостоятелна изложба /останала единствена/ през 1906 г. по случай десетгодишнината от създаването на Рисувалното училище.