много добро състояние,

писмо от Велико Йорданов български литературен критик, публицист, историк и историограф на учебното, библиографското и музейното дело в България.

Роден е на 10 август 1872 г. в село Медвен, Котленско. Учи в родното си село, в Айтос и Котел. Завършва гимназия в Сливен. От 1893 г. учи славянска и немска филология в Лайпциг, където завършва през 1898 г. След завръщането си в България, до 1907 г. е учител в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е подначалник в отделението на средните училища, а през 1914 – 1919 г. – началник отдел за културните учреждения. В 1917 – 1918 г. управлява Народния театър. От 1921 г. до 1928 г. е член на учебния комитет на Министерство на народното просвещение и редактор на списание „Училищен преглед“. През 1928 – 1934 г. е директор на Народната библиотека. Умира на 6 февруари 1944 г. в София.[1]

оригинал