Денят, в който, след партито за рождения ден на най-малката си дъщеря, изчезва Вито Семераро. От известно време той и съпругата му Карла са разделени. На третия си рожден ден обаче малката Мара се събужда с желанието да види баща си. За да я направи щастлива, Карла кани Вито на вечеря. В действителност, тя самата също няма търпение да се срещне с него. Та нали двамата са прекарали живота си заедно, откакто самата Карла е била момиче; открили са един в друг голямата си любов и така ще бъде завинаги. Но Вито също така е проявявал ревност и агресия. Стигало се е дотам да ѝ посегне за това, че се е усмихнала на продавача, или че си е облякла къса рокля. Възможно ли е любовта да си отиде по този начин? Макар и толкова ужасен и тъжен...

 

Две години след развода, семейството е отново заедно за една вечер: Вито, Карла, Мара и двете им по-големи деца - Никола и Роза. Подаръците, тортата, шампанското - празненството тече изненадващо гладко. Но по-късно следите на Вито се изгубват. Карла и децата се впускат в отчаяно търсене. И не са единствените: новата жена на Вито и доведената му дъщеря също го издирват. Баща му и сестра му, които разполагат с власт, задействат връзките си в Пулия, за да намерят Вито. Полицията обаче е тази, която ще стигне до истината и ще въздаде правосъдие. Възможно ли е обаче в случай като този да съществува единна, универсална и ясна истина?