Едно по-подробно хроникиране и инвентаризиране на деавтономизираното литературно поле в Народна република България ще ни убеди какво централно място в събитийното му възпроизводство заемат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения "за" или "против", реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога - явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н.

 

Обикновено случаите в НРБ-литературата се конструират около произведения, около автори и издания, около отделни литературно-политически казуси. Най-известните са Случаят "Тютюн", Случаят "Люти чушки", Случаят "Солженицин", Случаят "Лице"... Но само те ли? Вече се заговори за Случая със "Спомен за страха"/"Стихове" от Константин Павлов, за Случая "Бележник" (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), за Случая "Колкото синапеното зърно" на Николай Кънчев (1968), за Случая с романа "Покривът" от Георги Марков, за два случая, свързани с името на Иван Динков - "На юг от живота" (претопена стихосбирка от 1967 г.) и "Хляб от трохи" (повестта от 1970/1971 г.). Инвентаризацията на всички случаи предстои.