От "Глад" на Хамсун се храни съвременната проза

 

"Глад" е мрачна, подтискаща и ужасно увлекателна книга. Става дума за истински, а не метафоричен глад, но не само за това. Става дума и за неистов северен дух, за метафизични просветления и безумие...Критиците отдавна смятат "Глад" за предшественик на модерния роман, и мястото на това хамсуново произведение в световната литература е непоклатимо.

Норвежкият писател Кнут Хамсун, лауреат на Нобелова награда за литература, е бил един от най-четените автори в България и по света в началото на ХХ век. През 1929 г. изд. "Игнатов и синове" дори му посвещава десеттомник "Избрани съчинения"!

По-късно, поради колаборационизма на писателя с Третия райх, творчеството му частично изпада в немилост, и Кнут Хамсун е позабравен. Сега норвежкият класик преживява второ възрождение.

В преведения за първи път от норвежки на български роман читателят ще се сблъска с един странен герой, който се лута из студената Кристияния гладен и премръзнал в продължение на десетки страници, и отправя своите налудничави предизвикателства към творчеството, към любовта, дори към Бога. Автобиографичните мотиви правят книгата особено убедителна, а екзистенциалният патос на творбата я нарежда до шедьоврите на Достоевски, Кафка, Камю.

За българския читател е особено любопитно да открие някои специфични скандинавски особености в поведението на героя, и да ги съизмери със житейските стереотипи в други литератури. При всички положения, докато гризе суров кокал или парченце дърво, гладуващият хамсунов несретник има омагьосващо въздействие. И тогава, и сега, той е въздействаща литературна противоотрова срещу сладникавия романтизъм на "розовата" проза.

/Бойко Ламбовски/