„Законът на Паркинсон“ е термин, който се свързва с концепция, въведена от британския историк и писател Сирил Норткот Паркинсон през 1955 г.

Законът на Паркинсън е наблюдение върху бюрокрацията. Той гласи, следното:

„Работата се разширява, за да запълни времето, което е на разположение за нейното изпълнение”. С други думи, ако имате задача или проект с гъвкав краен срок, хората често ще отделят повече време, за да я изпълнят, отколкото ако срокът е по-ограничен.  

Законът на Паркинсон включва и други принципи. Например идеята, че бюрокрацията има тенденция да нараства с времето и че броят на служителите в една организация ще има тенденция да се увеличава независимо от действителната работа, която трябва да се свърши.