Нерон Клавдий Цезар (37 68 г.). Римски император (54-68 г.), доведен син на император Клавдий, възпитаник на Сенека. Като малолетен управлявал с помощта на регентство, поддържал добри отношения със сената. През този период била продължена римската зовоевателна политика и след като били покорени окончателно Понтийското царство, Тира, Олбия и Херсонес, римското владичество се разпростряло по цялото Черноморие. От 59 г. Нерон преминал към самодържавие и борби със сената. С политическите си противници се разправял по най-жесгок начин (по негова заповед са били убити редица видни представители на Римската империя, уличени в заговор). През 64 г. обвинил християните, че подпалили Рим, и ги подложил на жестоко гонение. За да отслаби народното негодувание, организирал зрелища, безплатни обеди и др. Недоволството от авантюристичната политика на Нерон се изразило в антиримски въстания в Британия (61 г.). Юдея (66-70 г.). Галия и Испания (68 г.) и в брожения сред римските легионери. Обявен от сената за „враг на отечеството“ и свален от власт, Нерон избягал от Рим и се самоубил.