Книгата е изградена във вид на разказ на Едит Пиаф за собствения й живот пред нейния последен, с 20 години по-млад съпруг, Тео. Тя му измисля псевдонима "Сарапо" ("Обичам те" на гръцки) [На български по-добре и по-близо до гръцкия би било "Сагапо", но френското "r" прилича на придихателното гръцко "г", затова името се изписва по този начин - Б.пр.]., заради него се бори със смъртоносната си болест и в края на всеки концерт завършва с хита "A quoi ca sert l’amour? " ("Защо не можем без любов"). Когато тя не е добре, той я забавлява със смешни разкази и я крие от вездесъщите камери; а когато я боли, я носи на ръце и силно я прегръща. Опитва се колкото е възможно да опази своето "врабче" и успява да изтръгне от смъртта цяла година живот за нея. Обожават я Шарл Азнавур, Жак Пилс и Ив Монтан, а тя цял живот търси единствения...

Тази книга е изповед на една щастлива жена, емоционален разказ за любовта, разочарованията, триумфалните й извисявания, за самотата и щастието, за любимите и приятелите й. Той е илюстриран с уникални снимки.