Когато бабата и дядото на Гай Краучбак - Джървъс и Хърмайъни - пристигнаха в Италия за медения си месец. Римските укрепления бяха окупирани от френски войски, Светият отец пътуваше в открит екипаж, а кардиналите се разхождаха, яхнали конете по женски, по хълмовете на Пинчио.

 

Джървъс и Хърмайъни бяха радушно посрещани в десетки изографисани замъци. Папа Пий даде специална аудиенция и нарочната си благословия за съюза на двата английски рода, страдали за Вярата и въпреки всичко - опазили солидна част от светския си блясък. Параклисчето в Брум не бе оставало без свещеник през годините на гонения, нивите в Брум се протягаха, неподядени и неипотекирани, от Куонтъкс до Блакдаунхилс. Предците им, носители на фамилиите имена, бяха умирали на ешафода. Свещеният град, постепенно заливан от знатни обращенци, все още тачеше спомена за старите си бойни другари.

 

Джървъс Краучбак гладеше бакенбардите си и се радваше на почтителна аудитория за разсъжденията си по ирландския въпрос и католическите мисионери в Индия. Хърмайъни постави триножник с палитра между руините и докато рисуваше, Джървъс й четеше на глас поемите на Тенисън и Патмор. Хърмайъни бе хубавка и говореше три чужди езика; Джървъс отговаряше точно на римската представа за англичанин. Щастливата двойка бе възхвалявана и ласкана навсякъде, но нещо не им достигаше. Ни знак, ни белег не загатваше стъписването им, но когато се изниза и последният екипаж и двамата останаха най-сетне сами в интимното уединение на брачното легло, помежду им зейна печална пропаст от свян, нежност и невинност, която отпосле дръзваха да споменат единствено в молитвите си.

 

След време приеха поканата да пътуват с яхта от Неапол по крайбрежието; яхтата димеше спокойничко и опираше да нощува в почти необитаеми пристани. И една нощ там, в каютата им, нещата най-сетне се оправиха и любовта им възликува.