Повестта на големия български писател Любен Каравелов "Българи от старо време" е написана през 1867 г. Тя е изпълнена с обич към родния край, към неговите хора, обичаи и природа. Далече от родината си, Каравелов с възторг, умиление и тъга пише за моралната сила и красота на българина. Неслучайно в повестта "Българи от старо време" е поместено най-класическото обръщение, което български писател е отправял към своята родина:

 

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили мили кралю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи... Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие... ти си ме научила да плача над всяко едно човешко нещастие - а това е вече много за един човек... "