"Якоб фон Гунтен" (на немски: Jakob von Gunten) е роман от швейцарския писател Роберт Валзер (1878 - 1956), публикуван през 1909 г.

 

 

Роберт Валзер, ок. 1890 г.

"Якоб фон Гунтен" е третият роман на Роберт Валзер. Младият герой произлиза от богато семейство - баща му притежава кабриолет и коне, майка му има частна ложа в театъра. Брат му е именит художник, който се движи във висшите кръгове. Якоб бяга от дома си, за да се освободи от могъщата сянка на баща си. Търси място, където да се чувства по-близо до истинския живот и да намери за себе си някакъв смисъл. В душата му пламти бунт, подклаждан от благородната кръв на старинния му род. Но гордостта му е потисната - бунтът се е превърнал в послушание, в приемане на света като веднъж завинаги даден. В това се състои - според романа - драмата на модерния човек.

 

Готическата приказка

Под формата на дневник Якоб фон Гунтен описва престоя си в едно загадъчно берлинско училище за служители. В хаотичното си изложение той не разказва само за живота си в "института", а пространно излага своите фантазии и мечти. При това истина, мечта и фантазия се преплитат в сложна мозайка.

 

Още първото изречение на романа открива приказно-готическа смесица от печал и хумор: "Тук се учи много малко, липсват учители и ние, момчетата от училище Бенямента, няма да стигнем доникъде, т.е. по-късно в живота всички ще се превърнем в нещо много дребно и незначително." Като новопостъпил ученик Якоб е подложен на изпит от директора господин Бенямента, който има особени представи за човешката природа. Младежът минава през физическа и психическа проверка, при която му дърпат ушите, преглеждат му зъбите и венците, а главата му измерват с линия. Учениците се обучават от сестрата на директора - Лиза Бенямента. Питомците трябва да бъдат подготвени за служители с цел един ден да получат добро назначение. Занятията се състоят главно в запаметяване на една училищна брошура със заглавие: "Какви са целите на училището за момчета Бенямента? " и на така наречените "правила". Основен принцип на училището е: "Малко, но задълбочено".