За основа на книгата "Крал Артур" Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам - стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори "Смъртта на Артур", написано преди повече от петстотин години.

 

Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V-VI век, предводител на военни отряди. Според съветския литературовед Д. Михайлов "корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V-VII век, и още по-далече - във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен". Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и "вълшебния котел" от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания "рог на изобилието" от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология.