В един далечен забайкалски град се издигаше паметник на човек, чийто подвиг сега е забравен...

 

Спомням си, че когато бе разгромена Квантунската армия и завърши Втората световна война, този паметник още стоеше на площада до гарата. Но още тогава той бе започнал да се руши - облицовката му се къртеше на плоски парчета като фурнир и показваше зидарията му от необичайно големи лилаво-червени тухли, твърди като кремък за огниво. Такива тухли отдавна не се правят у нас и трябва да са били взети от някакъв разрушен търговски склад или от развалините на някоя църквица, прекратила съществуването си през гражданската война.

 

Циментовите букви на постамента, с които бе изписано обикновено руско име, също бяха изпопадали и паметникът бе станал безименен. Той беше може би от времето на гражданската война. Днес вероятно вече не съществува, не зная - много отдавна не съм ходил в този град... Беше издигнат в чест на един човек, който бе спасил милиони хора и бе предотвратил народно бедствие, надвиснало изневиделица над Русия, над младата, неукрепнала съветска република. Този човек беше по специалност лекар епидемиолог...

 

Някои причини не ми позволяват да назова засега лекаря с истинското му име. Струва ми се, че все още не е дошло време да се каже всичко докрай... Затова ще го наричам доктор Александър Никитич Микулин...