Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.ХРИСТО К. КОНСТАНТИНОВ (27.VII.1897 – 1940)

Христо Константинов е първият професионално подготвен български кинооператор – между 1920 и 1923 г. специализира в Лайпциг, но през ваканциите прескача до родината. Провидението го събира с двама от столичните кинаджии – Васил Гендов и оператора Йосиф Райфлер. Тъкмо като асистент на втория Константинов пристъпва в света на киното, участвайки в заснемането на комедията „Дяволът в София“ (1921), режисирана от Гендов. Тройката се събира и след година, за да осъществи шпионската мелодрама „Военни действия в мирно време“ (1922). Гендов отново е режисьор и изпълнител на главната роля, Райфлер – оператор, а Константинов – фотограф.От Германия Христо се завръща с диплома и кинокамера „Дебри“,за да стане първият българин, заснел игрален филм – „Чарли Чаплин на Витоша“ (1924) на Васил Бакърджиев. Осъществен по време на екскурзия на Витоша, филмът е показан пред конгреса на Съюза на кинооператорите (кинопрожекционистите), провел се във Военния клуб. Там на 26 февруари 1925 г. се състои премиерата и на втория игрален филм на Константинов – „Коварната принцеса Турандот“, колективна изработка на Дома на изкуствата и печата, в която участват именитите художници Райко Алексиев, Никола Танев и Борис Денев (Алексиев дори е режисьор на филмовата пародия).От 1924 г. е и едно-единствено, лаконично, ала любопитно съобщение в нашия печат, свидетелстващо за участие в българска продукция на киноактрисата Маня Цачева, снимала се в периода 1917 – 1926 г. в 35 немски филма. „Тези дни г-ца Маня Цачева – уверява сп. „Нашето кино“ – турнира един малък филм с пантейстична окраска. Филма биде снет от члена на Дружеството на кинолюбителите [създадено през 1924[155]] – кандидат кино-инженера Христо Константинов.“Христо Константинов заснема самостоятелно още осем филма, четири от които са на Васил Гендов: „Човекът, който забрави Бога“ (1927), „Пътят на безпътните“ (1928), „Улични божества“ (1929) и „Буря на младостта“ (1930). С тази „социално-критична“ поредица той се превръща в най-търсения български оператор, дава основание на Васил Гендов да го нарече „първия голям български оператор“ и „един от големите филмови дейци“.През 1928 г. П. К. Стойчев решава да екранизира романа „Под игото“. За целта той основава Акционерното дружество „Темпо филм“, което оглавява, привличайки в него арх. Атанас Донков (за архитект-декоратор) и Христо Константинов. Дружеството започва подготовката за построяването на първото българско филмово студио, ползвайки сградата на бившата тютюнева фабрика „Енидже“. За „светлописването“ на „Под игото“ Стойчев ангажира немския оператор Рудолф Шлезингер фон Гюнц, а за негов помощник – Константинов, който дори осъществява „пробните снимки“.В крайна сметка „Темпо филм“ се задоволява с производството на филма „Земя“ (1930), режисиран от П. К. Стойчев и заснет от Константинов. По същото време Михаил Славов започва работа върху „Пленникът от Трикери“ (екранизация на едноименната пиеса на Константин Мутафов), канейки Константинов за оператор, но поради преждевременната смърт на изпълнителя на главната роля Паскал Дуков филмът остава недовършен.Затова пък Христо Константинов завършва с успех „Безкръстни гробове“ (1931) на Борис Грежов, работата му върху който според пресата е „майсторска“.През 1933 г. Васил Гендов започва „Бунтът на робите“, но и Константинов, и Симеон Симеонов отказват да му сътрудничат като оператори.От 1924 до 1931 г. Христо Константинов завежда държавната филмова лаборатория към отдел „Кинематографическо производство“ при МНП, където заснема, обработва и подготвя за прожекция цялата продукция на институцията[160] – десетки хроникално-документални филми, в които той се изявява като истински художник на картината и пейзажа[161], извоюва си прозвището „бащата на българското научнопопулярно кино“. Сред тях се открояват „Атентатът в „Света Неделя“ (1925)– прожектиран в Западна Европа, „Земетресението в Южна България“ (1928) – единственият документален филм, който Васил Гендов реализира през близо 30-годишната си дейност като кинорежисьор, „Тържествата по случай 1000-годишнината от Симеоновото царуване и 50-годишнината от Освобождението“ (1929), „Сватбата на цар Борис III“ (1930) – едно от светските събития на годината, заснето на 25.X.1930 г. от Константинов в италианския град Асизи, където е „командирован“ от МНП. Помощникът му Ангел Темелков – Анжело („втория оператор“ на „Ученическото кино“) пък филмира младоженците при завръщането им в София на 31.X.1930 г.