Пощенската служителка госпожица Халама отива до млекарницата. Съпругата на портиера има хрема. Енергичният пощальон схваща бързо и Пенти Лане вдига под тревога сержант Ара. Газ! Газ!

Госпожица Халама подуши първа. Към осем сутринта, с кана за мляко в ръка тя излезе от входа на улица "Рантакату" номер 8-А, повлече обутите си в износени чехли мършави крака и целомъдрено загърна метнатото си върху пеньоара палто. Спря се до съпругата на портиера, която с презираща света физиономия чистеше пред вратата.

 

- Стълбището мирише отвратително на газ. Главата може да те заболи! - почти приветливо каза Халама.

 

Яркото пролетно слънце надничаше зад облаците и весело грееше, но двете жени не му обръщаха внимание. Портиершата стисна по-здраво метлата, с която метеше, и се отмести, за да може другата да мине. От устата й се отрони звук, наподобяващ кихавица, който трябваше да означава "добро утро". Пощаджийката не се предаде лесно - размаха съда, който носеше, и се оплака:

 

- От тази противна воня свят ми се вие, пфу!

 

Едва тогава портиершата изправи гръб и се подпря предизвикателно на дръжката. Очите й сълзяха, подсмърчаше и ноздрите й бяха зачервени.

 

- Нищо не усещам - рече тя заядливо. После сметна за необходимо да поясни: - Имам хрема и носът ми е запушен. Дано не излезе грип! - Наведе се пак и задникът й се вирна като паметник на човешкото страдание.