Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма - характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците "Свърши се нашата" (1946), "Нови пътища" (1959); повестите "Танго" (1946), "Бащин грях" (1961) и най-крупната си творба - епопеята "Обикновени хора" от шест части (1952 - 1975). Тя е панорама на живота на българите от Първата световна война до 60-те години на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.