Къщата ни във Варна бе на приморската улица. От прозорците виждах просторния залив, който свършваше до нос Галата. Нататък се разстила безкрайното море.

 

На Галата по онова време имаше само една къщица - бяла, с висока кула-фар. Нощем фарът бляскаше ту с червена, ту с бяла светлина, за да сочи пътя на корабите към пристанището.

 

Много обичах да гледам далечината на морето и да си мисля за най-чудни неща.

 

Ето, тръгвам на път с моторна лодка. Стигам най-напред до къщицата с кулата-фар. Изкачвам се горе на кулата. Оттам се вижда ча-ак до края на морето, където са джунглите с маймуни, лъвове, слонове, змии... Там ще отида!

 

За тия далечни задморски страни знаех от книжките с приключения. В книжарницата до горното училище "Кирил и Методий" имаше много такива чудни книжки.

 

Най-много ми харесваше една с червена корица. На нея бе изрисуван фар сред бурно море, моторна лодка пори грамадните вълни и капитанът безстрашно върти кормилото. Всеки ден ходех да гледам тази книжка във витрината на книжарницата. Събирах пари да си я купя и се боях да не би някое дете да ме изпревари.