Как написах юношеския роман "Рали"?

 

Трудно е да се отговори, още повече това беше преди доста години. Помня само, че поводът бе един разговор с нашите известни поети Леда Милева и Николай Зидаров. Ставаше дума за така наречения "картинен роман" - за неговото въздействие върху въображението на юношите; и същевременно, как да се избегне при един такъв "картинен роман" всичкото онова отрицателно, което някои западни списания популяризират под формата на антихудожествени и антихуманни шаблони: непрекъснати юмручни боеве, мъчения, убийства и т.н.

 

Помня, и тримата бяхме съгласни, че е желателно да се експериментира в тая насока. И ето как приех да напиша за в. "Септемврийче" сценарий за такъв именно патриотичен, непретенциозен "картинен роман" на юношеска тема из нашето героично минало. Сценарият бе изпълнен после като рисунки от известните художници Калина Тасева и Юли Минчев и в продължение на три месеца излизаше във вестника. За моя радост и за радост на главния редактор Николай Зидаров, нашият експеримент се посрещна от младите читатели с жив интерес.

 

Много по-късно, когато в мен сюжетът беше улегнал, а и видях въздействието му върху читателя, аз превърнах готовия вече сценарий в белетристична творба, юношеския роман "Рали".

 

Разбира се, това не стана механично, нито беше толкова лесно. Плътната белетристика си има своите изисквания. И при все, че основният разказ се запази такъв, какъвто читателят вече го знаеше, наложи се да въвеждам редица нови сцени и нови ситуации. На помощ ми дойдоха спомените за екзотични земи, през които бях пътувал. Спомних си интересни случки и още по-интересни характери. И фантазирах, разбира се, че фантазирах. Най-вече, поставях се на мястото на Рали, живеех неговия живот и бях като него млад.