Така се случи, дърводелецът Йосиф нямаше деца. Той живееше благочестиво с жена си Мария - първо венчило, дванайсет години по-млада от него - в залутаната из букаците Байрактарска махала; скромната му къща, полувкопана в земята, бе на брега на реката Лом; зад нея - под навес - се намираше работилницата му, където с честен труд изкарваше насъщния. Въртеше брадвата си мълчаливо: я синия ще направи, я ракла за невяста, я кораб за гроздобера; хапваше просеник и лютеница; вечер казваше "Отче наш" пред Христовото разпятие, лягаше си мълчаливо. Тежеше му - защото не пи ли разни билки от знахари, и не отслужи ли му нарочна служба селският свещеник, и не баяха ли разни баби на чреслата му и над празната утроба на Мария - а все нямаше деца.

 

Селото наброяваше седемдесет и седем къщи; бе владение на болярин, войвода на полк на бдинския цар Иван Срацимир; в горите, обитавани от самовили, върколаци, демони и други тъмни сили, силни мъже и красиви жени зачеваха, живееха и умираха все тук, сред сенките и праха на прадедите. Селяните ловуваха, отглеждаха жито, коноп и разни зеленчуци, хвърляха серкме за риба; постяха през постите и блажеха през други дни; а като завиеха виявици и слънцето влезеше в знака на Козирога, тръгваха от къща на къща коледари: "Долетяха, ой Коледо, два гълъба, мой Коледо; па паднаха, ой Коледо, на ореше, мой Коледо; откършиха, ой Коледо, по пръчица, мой Коледо; занесоха, ой Коледо, на златари, мой Коледо; да им коват, ой Коледо, златни ключа, мой Коледо. Отвориха, ой Коледо, небо-земя, мой Коледо; та пушиха, ой Коледо, дребни деца, мой Коледо; да прославят, ой Коледо, млада бога, мой Коледо. Колку звезди, ой Коледо, по небето, мой Коледо; толку здраве, ой Коледо, тая къща, мой Коледо! "