Павел Христов Спасов (17.11.1905, Русе - 23.06.1980, София) е български поет, прозаик, публицист, преводач. Завършва гимназия в родния си град (1924), учи право и държавни науки в Свободния университет в София (1931). Като ученик заедно с брат си издава литературно списание "Светли зари". Председател на редакционния комитет на сп. "Трезвеност" (1922-1924). Главен редактор на сп. "Стяг", редактор във в. "Стара планина" и "Утре". Драматург на Държавния музикален театър "Ст. Македонски" (1951-1974). За първи път печата разказ в ученическото сп. "Юноша" (Русе) през 1919 г. Сътрудничи с оригинални произведения и с преводи от немски, френски, английски и чешки автори на сп. "Хиперион", "Златорог", "Българска мисъл", в. "Огнище" и др. Автор на книгите "Репортажи" (стихове, 1939), "Зеленият принц" (приказки за малки и големи, 1940), "Повест за похода на Конте Верде в България" (повест, 1941), "Огледало" (стихове, 1943), "Шлеповете пътуват" (роман, 1943), "Пътешественик" (приказки за малки и големи, 1946), "Десети януари" (роман, 1947), "Фауната на Бяло море" (очерк, 1947), "Господата от Запад" (разкази, 1950), "Под игото" (литературен сценарий, с Георги Крънзов, 1951), "Хлябът на хората" (роман, 1952; 1954; 1956; 1965; 1975).