История с кучета; Случаят в Момчилово; Последното приключение на Авакум Захов - Андрей Гуляшки

 

Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български писател
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1985 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    444
  6. Корици
    Меки
  7. Категория
    Криминални романи
  8. Дебелина (мм)
    30
 
Веднъж ме попитаха:
- Какъв е по нрав Авакум?
Познавах Авакум от 15 години, но дълго мислих, преди да отговоря. На края рекох шеговито:
- Като се изключи по-голямата част от деня и часовете до полунощ, и малкото часове след полунощ, когато спи - през останалото време той е забавен и весел човек.
Но не бях справедлив.
Видях Авакум за пръв път в Момчилово преди петнадесет години. Тогава той беше сговорлив и весел, остроумен и шеговит; човек можеше да прекара с него дълги часове, без да усети как се изнизва времето. Мрачно настроение го налягаше, и то не винаги, само вечер, когато останеше сам.
С вървежа на годините нещата започнаха да се променят. Колкото повече сивееха слепоочията му и двете горчиви бръчки около устата му се вдълбаваха по-надълбоко, толкова веселите му часове през деня намаляваха и се топяха, а мрачните ставаха повече и не си отиваха бързо. Така биваше най-вече, когато не беше зает със срочна работа. Случваше се да дочаква полунощ в компания само с лулата си и с недопитата си чашка коняк. Дори огъня в камината си забравяше да поддържа.
Но тази промяна не стана изведнъж. Тя настъпваше постепенно - една дълга есен, която продължи много години. Когато се запознах с него в Момчилово преди едно десетилетие и половина, есента едва се задаваше.