По-късно вечерта Чагатаев отново отиде в градината на икономическия

институт. Облече си хубавия сив костюм, запазен през дългите студентски години,

и се избръсна пред мъничкото моминско огледалце. Цялото му имущество се

намираше под възглавницата и в нощното шкафче, до кревата. Като тръгваше за

вечеринката, Чагатаев със съжаление погледна в мрака на шкафчето; скоро то ще

го забрави и миризмата от дрехите и тялото на Чагатаев ще изчезне завинаги от

този дървен сандък.

В общежитието живееха студенти от други вузове, затова Чагатаев тръгна

сам. В градината свиреше оркестър, повикан от киното, масите бяха наредени в

дълга редица и над тях светеха прожекторни лампи, които електротехниците бяха

окачили на временно прокарани жици между дърветата. Лятната нощ се издигаше

като тъмен купол над главите на събралите се на тържеството, на последната си

среща, и цялата красота на тази нощ беше в открития и топъл простор, в

тишината на небето и растенията.

Музиката свиреше. Завършилите института младежи седяха на масите,

готови да се разпръснат оттук по заобикалящата ги земя, за да си подредят там

щастието. Цигулката на музиканта понякога затихваше като далечен, отслабващ

глас.