Метаморфозите в обществено-политическия живот се отразяват не само на стопанско-икономическите структури, но изненадват и с нови акценти върху социалните функции на изкуството. Нещо повече: изменящият се социокултурен контекст може да се отнесе приоритетно спрямо определени жанрове, чиято активност постепенно да се наложи като характерологичен знак на времето. Такъв е случаят и с комедията.
Комедията и сатирата се превръщат в нравствен коректив, в присъда на изкуството над негативните явления в обществото, в публичен диалог за разминаване между социални и духовни ценности. В тази връзка може да се говори за социология на жанра, за специфичната му "автономност" в социума, която му отрежда ролята на активен участник в процесите, протичащи в общественото пространство.