Роман - предупреждение

 

Има писатели, които създават относително малко по обем творчество и все пак оставят дълбока диря в литературата на своята страна. Към тях без колебание можем да причислим и Ричард Хюз (1900-1976 г.).

 

Първите си стъпки в литературата той прави непосредствено след Първата световна война - през 1922 г. в Лондон поставят неговата "Трагедия на сестрите". Отзивите са много благоприятни - не друг, а Бърнард Шоу казва, че това е най-добрата едноактна пиеса, която познава. Големият успех носи и бърза популярност на Хюз. През следващите години писателят издава стихосбирки, сборници с разкази, но драматургията задълго остава негово основно занимание. Появяват се и сборници с пиеси, между другото той се смята за автор на първата в света радиопиеса - "Опасност", излъчена от ББС през 1924 г. През тези години Хюз основава трупата "Портмадък (Карнарвъншир) Плейърс", а от 1924 до 1936 г. е заместник-директор на Уелския национален театър.

 

С "Ураган над Ямайка" започва неговото постепенно преориентиране към големите белетристични форми. Но трите му романа - от които последният недовършен - се появяват на големи интервали. При това всеки е толкова различен от останалите, че изследователите му се затрудняват да изведат някаква определена линия на развитие - поне в общоприетия смисъл на думата.

 

Наистина Хюз създава относително малко за повече от петдесет години работа като професионален писател. Това се дължи донякъде на крехкото му здраве, но най-вече на начина, по който твори. Подчинявал се е на един неумолим стремеж към постигане на възможно най-доброто и е преработвал непрекъснато, а в някои случаи е писал наново пасажи, дори цели глави.

 

Близките му си спомнят как вечер четял пред тях написаното през деня. Това не е само любопитна подробност, а факт с голямо значение за творчеството му - съпругата на писателя, Франсес Безли, е известна художничка и ако тя не успявала да си състави точна зрителна представа от написаното, Хюз се връщал към него, за да го преработи. Това обяснява до голяма степен и изключителната свежест и точност на описанията, това, че те оживяват в съзнанието на читателя. Без да са претрупани, в тях не липсва нито една необходима подробност. В процеса на непрекъснатата преработка той съкращава, отстранява всичко излишно.

 

Българските читатели вече са имали възможност да се запознаят с "Ураган над Ямайка", публикуван от издателства "Г. Бакалов" - Варна, в превод на Й. Костурков. Затова няма да се спирам на него, но мимоходом ще напомня, че макар да е по-скоро роман за деца, той е задълбочено изследване на човешкото, най-вече на детското поведение при изключителни обстоятелства.

 

Вторият роман на Хюз "Премеждие" (1938 г.) си поставя наглед същата задача. Подобно знаменития "Тайфун" на Конрад той описва поведението на хора, попаднали в ураган, при това разразил се с небивала мощ там, където никой не го е очаквал. Но "Премеждие" отдавна се схваща и като нещо по-голямо - като страховита алегория на разпадането на Британската империя, дори на разпадането на цялата колониална западна цивилизация.