"Живя по дърветата, обичаше земята..."
Читателят веднага ще забележи, че Козимо Рондо не е Робинзон Крузо. Младият барон не е беглец от хората. Макар и да подскача по клоните, той е човек, който пълнокръвно живее в своя век. Козимо продължава да се учи, следи книгите на френските енциклопедисти, изписва чуждестранни романи, поддържа връзки със семейството си. Спохожда го и любовта. Увлеченията и слабостите му очовечават необичайния му профил - той не е самотен аскет или мъдрец отшелник, а приятел на селяните и градинарите от околността. Свързва се дори със скитниците из горите - въглищари и крадци. Козимо взема участие в селския бунт по време на френската революция, а по-късно участвува в новото общинско управление.
Козимо е човек от своето време, но авторът го е отличил от другите, като го е поставил "по-високо", накарал го е да живее по дърветата. Странният му начин на съществуване граничи с измислицата, ала биографията му е предадена реалистично. Фантастичната ситуация помага на автора да постави деликатно много съвременни въпроси, да вземе страна в разговора за това до колко човек има право на собствена физиономия и свой стил на живот.
В романа присъствува и един полемичен мотив. С любов и тъга е описана някогашната гора Омброза (Сенчеста), която вече не съществува. Човек трябва да види железобетонните небостъргачи по плажовете на Италианската ривиера и грозните грамади на фабриките в долините, за да се убеди, че книгата е протест срещу безразборното строителство в италианския Сезер, където капитализмът е особено развит и агресивен.
Известността на Итало Калвино, авторът на тази книга, не е случайна. Съвременният читател е твърде взискателен. Той иска писателят не само да "пише интересно и добре", но и да е осведомен (да носи "информация", както сега е на мода да се казва), та всичко в книгите му да звучи убедително. Писателят трябва да е в течение на научните открития и теории, а ако разказва за миналото, необходимо е едва ли не с документална достоверност да свързва ежедневните случки с историческите събития. Затова писателят днес трябва много да знае и още повече да проучва.