Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Никола Недев е роден е на 7/20 юли 1886 г. в Търново. През 1907 г. завършва Военното училище. Назначен е за взводен командир на 5-ти артилерийски полк в Шумен. През1911 г. сключва брак с Цветанка Грозданова. Двамата заминават за Брюксел, където той следва в Генералщабната академия, а тя в музикалната академия .По време на Балканската война 1912-1913 г. служи в артилерията при обсадата на Одрин от 2-ра армия. На 1 август 1914 г. цар Фердинанд подписва Указ за създаването на Военноисторическа комисия към Щаба на войската. Пред пролетта на 1915 г. капитан Недев е назначен за подпредседател на тази комисия.Воюва в Първата световна война 1915-1918 г., като командир на батарея при щурма и овладяването на Тутраканската крепост. В края на 1917 г. Недев е назначен за началник на оперативната секция в 9-та пехотна плевенска дивизия, с командир, генерал-майор Владимир Вазов и взема участие в Дойранската епопея.След войната служи в Софийския крепостен батальон, Софийския арсенал, в Бреговата охрана и в 9-та пехотна дивизия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, през 1927 г. за началник на щаба на 1-ва пехотна дивизия, през 1930 г. за командир на юнкерска дружина във Военното училище.

В периода 1931-1932 г. е военен аташе в Рим, Атина и Анкара. Като аташе в Анкара Никола Недев научава, че турското правителство е решило да се освободи от османските съдебни архиви с изтекла давност, като ги продаде на търг. С помощта на българския консул в Цариград Панчо Добрев, тези архиви са изкупени от българското правителство и доставени с два вагона в България. В тях има много ценни исторически документи, свързани със съдбата на българския народ по време на османското робство, включително и съдебното дело на Васил Левски.В края на 1935 г. генерал Недев е назначен за командващ на плевенския гарнизон – 4-та армия. Тук в края на 1936 г. е уволнен и преминава в запаса. Назначен е за председател на Военноисторическата комисия, която длъжност заема до 1938 година . След това запасният генерал Недев става председател и на Колоездачния съюз.Генерал Недев е талантлив военен историк. През 1921 г. издава книгата „Дойранската епопея 1915 – 1918 г.“ През 1927 г. излиза книгата, в превод на френски и предизвиква широк отзвук в Европа.За нея има над 50 публикации в печата на Берлин, Будапеща, Рим, Париж, Виена, Лондон, Брюксел. Екземпляри от книгата се пазят в библиотеките на Конгреса на САЩ, на университетите „Йеил“, „Станфорд“ и „Мичиган“.През 1927 г. Никола Недев издава втората си книга „България в Световната война 1915–1918г. – бегъл исторически преглед”.През 1928 г. Никола Недев публикува книгата „Освобождението на София“.

В четвъртата си книга „Освободителни войни 1877 – 1878, 1885, 1912 – 1913, 1915 – 1918“ издадена през 1929 г., Никола Недев прави точен и задълбочен преглед на войните на Третата Българска държава.От 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на министър-председателя Георги Кьосеиванов.След Втората световна война новите политически сили определят генерал-майор Никола Недев като родолюбив и хуманен офицер-демократ, описал във военно-историческите си трудове героизма на българския войник по бойните полета за свободата на майка България. Тази обективна оценка за генерала не е достатъчна за органите на „народно-демократичната“ власт.В началото на март 1951 г. агентите от МВР (8-и отдел на ДС, отделение „Фашистки организации и бивши хора“), чийто министър е бил, нахлуват в дома на генерала и след щателен обиск са отнети ордените, вкл. орден „За храброст“, военните отличия в чест на службата му към България в три войни, ценни лични и семейни вещи, лична кореспонденция, мемоари, документи.Изпратен в неизвестна посока (близките му нямат вест от него 4 месеца), генералът се оказва въдворен в лагера „Белене“, където е „превъзпитаван“ от 21 септември 1951 до 20 март 1954 г. Именуван с поетичното „Трудововъзпитателно общежитие – Белене – остров Персин – 2-ри обект“, концлагерът е събрал елитът на българската интелигенция и висшето офицерство. Без присъда, лишен от пенсия, подложен на физически страдания, смазан психически и унизен, генералът успява да съхрани своята вяра и дух.

Когато след близо тригодишен каторжен труд, болен и изнемощял, успява да се прибере вкъщи, отива в храма „Св. Александър Невски“ и казва: „Отивам да благодаря на Бога, че ме спаси от този Ад и да му се помоля да прости на палачите-комунисти – те не знаят какво правят!“ Умира на 27 април 1970 година.На погребението на генерал Никола Недев на 28 април 1970 г., като изказва искрените си съболезнования към семейството му, главният военен прокурор казва: ”Генералът запази достойството си до края“.През 2019 г. Никола Недев е удостоен посмъртно със сертификат „За Незабрава“,за благородната му и активна дейност за спасяването на българските евреи.