Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1984 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    234
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Николай Тодоров
  8. Поредици и библиотеки
    Фантастика
  9. Категория
    Фантастика и фентъзи
  10. Дебелина (мм)
    10
 
Емил Кантински трепна в креслото. Както се ровеше из спомените си, неусетно бе задрямал. Напоследък често се връщаше в мислите си към щастливия момент, когато се срещнаха с Леда. Може би търсеше в него упование срещу все по-нарастващото напрежение, което от известно време витаеше помежду им.
Външната врата леко се хлопна.
- Ти ли си, Леда? - тихо се обади той. - Пак закъсняваш.
В стаята почти безшумно влезе около четиридесетгодишна жена със сини очи и млечна кожа. Емил с удоволствие си представи колко меки и приятни са светлите й коси.
- Мая заспа ли? - попита жената, като събличаше връхната си дреха.
- Отдавна. Дори и аз бях задрямал.
- Извинявай, забавих се, но тази вечер беше изключително важна за мене.
- Започвам да се съмнявам къде е истинското ти жилище. Не се ли застояваш прекалено дълго в Института?
- Ти знаеш, Емил, че в момента може би се решава съдбата на преселниците на Марс.
- Пак ли бълнуваш за онази болест на Лесли и Давидов?
- Ако не ти е приятно, няма да говоря. Само че тъкмо днес се случи нещо невероятно интересно. А ти се занимаваш с кибернетични модели на биологичните системи и мутантна биология, и тези въпроси би трябвало да те вълнуват.